До края на 20-ти век текстовете се отпечатват на специални механични печатни машини и едва през 80-те години постепенно започват да се изместват от електронни устройства.
Персоналните компютри вече в основния комплект имаха функцията за писане (на клавиатурата), с възможност за последващо отпечатване - на периферни устройства (принтери). Когато широките маси получиха достъп до компютри, необходимостта от печатни машини изчезна от само себе си.
Но ако не беше последното, не е известно дали впоследствие щеше да бъде изобретен буквено-цифровият метод за въвеждане на информация и как щяха да изглеждат съвременните клавиатури. Следователно, когато говорим за писане/отпечатване на текстове, първо трябва да си спомните историята на печатарските преси.
История на пишещата машина
Първото възпроизвеждане на текстове и рисунки върху хартия и текстил чрез печат започва в древен Китай. Това се доказва от археологически находки, направени в Източна Азия и датирани от 3 век сл. Хр. По-нови запечатани артефакти са открити в древен Египет. Тяхната възраст е над 1600 години. Става дума за запазени папируси и тъкани с отпечатани върху тях надписи и изображения.
Ако говорим за пълноценно книгопечатане - не парче по парче, а масово (с помощта на печати / шаблони), тогава то е изобретено в периода от 6-ти до 10-ти век. Авторството на изобретението също принадлежи на китайците, а най-ранният печатен материал от Китай, оцелял до наши дни, е дърворезно копие на Диамантената сутра от 868 г.
В продължение на много векове само големи, най-често държавни и религиозни организации са се занимавали с отпечатване на текстове, а за обикновените хора този занаят е бил твърде скъп и недостъпен. Ситуацията започва да се променя едва през 18 век, когато в Англия е издаден първият патент за преносима пишеща машина. Много европейски инженери са били ангажирани с проектирането на такива машини: не е известно със сигурност кой точно притежава авторството на идеята.
Но е абсолютно сигурно, че първата комерсиално успешна (широко разпространена сред масите) е пишещата машина на Скоулс и Глидън, известна още като "Ремингтън 1". Оборудван с QWERTY клавиатура, той е представен в Англия през 1873 г. и бележи началото на по-нататъшното развитие на печатащите механизми.
Много по-рано, през 1808 г., механизмът за бърз печат е въведен от италианския механик Пелегрино Тури, който също е известен с изобретяването на копирната хартия. Апаратът Turri не е оцелял до днес, но хартиените документи, отпечатани на това устройство, са останали.
Пишещите машини на Чарлз Уитстоун, които той изобретява през 1850 г., но не е патентовал или пуснал в масово производство, също не са оцелели. Така единственият оцелял пример е "Remington 1", въпреки че историята казва, че той е видял светлината само 150-170 години след изобретяването на първите (но не оцелели) пишещи машини.
До средата на 20 век електричеството става основна движеща сила, появяват се първите електромеханични модели пишещи машини. През 1973 г. беше пуснат моделът IBM Correcting Selectric с функцията за коригиране на печатни грешки. Позволява ви да преместите каретката назад и да нарисувате разпечатки с бяло мастило, след което да приложите нови знаци върху нея.
Нов етап
Ерата на електромеханиката в печата не продължи дълго: още през 1984 г. стандартът за печат от IBM PC беше стандартизиран и глобално разпространен. Пишещите машини започнаха да се заменят навсякъде с персонални компютри с XT-клавиатури, оборудвани с 83 клавиша.
Те можеха да променят режима на въвеждане, което направи възможно превключването между главни и малки букви. До 1986 г. клавиатурите XT бяха заменени първо от устройства DIN, а след това от клавиатури Model M с клавиши от 101 до 106. Портът за връзка беше заменен с PS / 2 и бутоните Windows и менюто се появиха сред клавишите за първи път.
Съвременните клавиатури се предлагат с USB порт за връзка, като освен стандартните имат и допълнителни мултимедийни клавиши. Например бутони за увеличаване и намаляване на звука, търсене, актуализиране и т.н. Отпечатването на текстове върху тях е възможно най-просто и удобно. Сигналите се предават на компютъра почти моментално, което ви позволява да увеличите скоростта на въвеждане до 300-400 знака в минута. Рекордът за скорост в момента принадлежи на Михаил Шестов, който въвежда 940 знака в минута с помощта на докосване.
Никой все още не е успял да постигне и надмине този рекорд, но това не е необходимо. Достатъчно е да въвеждате 200-300 знака в минута, за да бъдете считани за добър машинописец и винаги можете да тествате скоростта си на писане с безплатен онлайн тест.
Можете периодично да преминавате през него, за да наблюдавате динамиката. Способността за бързо и точно въвеждане на текстове е полезно умение, което спестява време и усилия, а също така се цени от работодателите.
