Тест за скорост на писане
До края на XX век текстовете се пишеха на специални механични пишещи машини, а едва през 80-те години те постепенно започнаха да се заменят с електронни устройства.
Персоналните компютри още в базовата си конфигурация имаха функция за въвеждане на текст (чрез клавиатура) с възможност за последващо разпечатване на периферни устройства (принтери). Когато компютрите станаха широко достъпни, необходимостта от пишещи машини отпадна от само себе си.
Но ако пишещите машини никога не бяха съществували, не е ясно дали методът за буквено-цифрово въвеждане щеше да бъде изобретен по-късно и как щяха да изглеждат съвременните клавиатури. Затова, когато говорим за писане и отпечатване на текстове, първо трябва да си припомним историята на пишещата машина.
История на пишещата машина
За първи път текстове и илюстрации се възпроизвеждали върху хартия и текстил чрез печат в Древен Китай. Това се потвърждава от археологически находки в Източна Азия, датирани от III век сл. Хр. По-късни примери за печат са открити в Древен Египет и са на възраст над 1600 години. Сред тях са запазени папируси и тъкани с отпечатани надписи и изображения.
Ако говорим за масовото печатане на книги (не единични копия, а с използването на щампи или шаблони), този метод е изобретен между VI и X век. Китайците също се считат за негови изобретатели, а най-старият запазен печатен документ от Китай е дърворезбена копия на Диамантената сутра от 868 година.
През вековете печатането на текстове било достъпно само за големи институции, най-често държавни или религиозни, докато за обикновените хора това било твърде скъпо и недостъпно. Ситуацията започнала да се променя едва през XVIII век, когато в Англия бил издаден първият патент за преносима пишеща машина. Много европейски инженери работили върху такива машини, но не е известно кой точно е бил техният първоначален изобретател.
Със сигурност обаче се знае, че първата търговски успешна (и широко разпространена) пишеща машина била тази на Шоулс и Глидън, известна още като Remington 1. Този модел, оборудван с клавиатура QWERTY, бил представен в Англия през 1873 година и положил основите за по-нататъшното развитие на писмените механизми.
Много по-рано, през 1808 година, италианският механик Пелегрино Тури представил механизъм с функция за бърз печат. Той също е известен като изобретател на индиговата хартия. Въпреки че машината на Тури не е запазена, все още съществуват документи, отпечатани с нея.
Пишещите машини, създадени от Чарлз Уитстоун през 50-те години на XIX век, също не са оцелели, тъй като той никога не ги патентовал и не ги пуснал в масово производство. По този начин единственият запазен модел е Remington 1, въпреки че историята показва, че първите пишещи машини всъщност са били изобретени 150–170 години по-рано.
Към средата на XX век електричеството станало основна движеща сила и се появили първите електромеханични пишещи машини. През 1973 година бил представен моделът IBM Correcting Selectric с функция за коригиране на грешки при писане. Този модел позволявал преместване на каретката назад и покриване на грешно въведени знаци с бяла мастилена лента, преди да се отпечатат новите символи върху тях.
Нова ера
Ерата на електромеханичните пишещи машини не продължила дълго: през 1984 година стандартът за печат на IBM PC бил приет в световен мащаб. Пишещите машини започнали да се заменят с персонални компютри, оборудвани с клавиатури XT с 83 клавиша.
Тези клавиатури позволявали промяна на режима на въвеждане, улеснявайки превключването между главни и малки букви. До 1986 година XT клавиатурите били заменени първо с DIN устройства, а след това с клавиатури Model M със 101–106 клавиша. Портът за свързване бил променен на PS/2, а за първи път се появили клавишите Windows и Menu.
Съвременните клавиатури се свързват чрез USB и освен стандартните клавиши включват допълнителни мултимедийни бутони като контрол на звука, търсене, опресняване на страницата и други. Писането върху тях е максимално лесно и удобно. Сигналите се предават към компютъра почти мигновено, което позволява скорост на писане до 300–400 знака в минута. Настоящият рекорд по скорост принадлежи на Михаил Шестов, който с метода на сляпото писане набрал 940 знака в минута.
Засега никой не е подобрил този рекорд, но и не е необходимо. Скорост от 200–300 знака в минута вече е достатъчна, за да се счита човек за умел машинописец, а скоростта на писане винаги може да се провери чрез безплатен онлайн тест.
Можете редовно да правите този тест, за да проследявате напредъка си. Умението за бързо и безгрешно писане е полезно, спестява време и енергия и се цени високо от работодателите.
